Д-р Желязков: - На първо място искам да кажа, че с думите си нямам намерение да засегна който и да било колега, защото аз лични конфликти нямам с никого. Смятам обаче, че кадровата политика на болницата е жестоко погрешна. Според мен не бива да се съкращават утвърдени специалисти, заради които пациентите са предпочели точно нашата болница. В края на февруари в Стара Загора Районната колегия на БЛС организира среща по проблемите на болницата. На нея присъства и председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Още тогава изказахме притеснения, че инвазивна кардиология ще затвори врати, защото колеги ще отидат в частните болници. Тогава от ръководството беше заявено категорично, че инвазивна кардиология няма да затваря. Инвазивна хирургия вкарва около 300-400 хил.лв. месечно в болницата, защото лечението е скъпо. Но ето, от 1 март инфарктите от спешно приемно отделение се транспортират директно до Пловдив. Лабораторията на инвазивната кардиология е запечатана. Значи се оказахме прави...

Смятам, че предстои кадрови проблеми да настъпят и в хирургията. Един от водещите доценти Александър Юлиянов отива също в частна болница. С него заминава целият му екип. И какво ще остане в нашата болница? Ние какво ще правим? Ще работим само спешност. Ще обслужваме контингент, който няма никакви средства и не може да отиде другаде. Този контингент обаче генерира единствено и само загуби, защото лечението на един болен, постъпил по спешност, е много по-скъпо отколкото плаща касата. Друг е въпросът като се оголи болницата откъм кадри, кой ще лекува тежките и трудни случаи.

Сега се готвят промени в Закона за здравето. Един от проблемите, които могат да възникнат, е с лимитите на болниците. Когато се работи само спешност и ако надвишиш лимита, а не можеш да върнеш парите, касата започва да ти плаща по-малко. Ако аз извършвам само планови операции, знам какво ще направя. В момента, в който си достигна лимита, спирам. Но как да върнем катастрофиралите, пострадалите от аварии, инсултите, инфарктите. Всички тези случаи идват при нас. Освен това ние сме републикански специалисти и като ни извикат в Сливен, Ямбол, взимаме пациенти и оттам.

Д-р Гинев: - За да се издържа тази болница, е необходима 2.5 млн.лв. месечна заработка. Със загубата на Инвазивната хирургия ще се загубят около 400 000 лв. месечно, с напускането на доц. Юлиянов най-вероятно ще загуби още 100 000, с падането на леглата в неврологията, с напускането и на други лекари с цели екипи от специалисти болницата ще бъде доведена до състояние, в което няма да може да се издържа. Ще стане като вица за Настрадин хожа, който тъкмо научил магарето си да не яде и то умряло. Ще се направят съкращенията и болницата ще спре да работи.

- Смятам, че 30 легла в Неврологична клиника няма да са достатъчни. До момента в двете неврологични структури имаше общо 53 легла. При среден престой на болен по 5.18 дни на легло, в болницата могат да минат 174 болни при максимална използваемост на леглата. Данните от последните четири месеца показват обаче, че средномесечно в двете отделения са се лекували над 220 болни. От тях близо 50% са били с инсулти. И аз питам - с намаляването на броя на леглата къде ще отидат другите болни. Отговорът е - в частните болници. Но как спешно болен ще бъде изпратен от голямата болница към частна, ако болният не иска и няма възможност. Притеснява ни и проектът на МЗ за така наречените спешни приемни портали към университетските болници. Това означава, че този портал ще поема цялата спешност на областта, а и от други области. Как след това тези спешни случаи ще бъдат препращани към частни болници?

- Аз имам въпрос - как може един началник на болнична структура да работи на половин щат в болницата. Така е, защото всички хабилитирани лица имат право да работят на пълен трудов договор в Медицинския факултет и на половин щат в болницата по закон. Във факултета те получават около 1500-2000 лв. заплата, а в болницата - около 350 лв. Работят от 8 до 12 ч. Колко дежурства са дали? ВМИ никога не е работила спешност, а тези, които сме работили в отделенията, сме били денонощно на разположение. Спешността е най-тежката и отговорна работа, а спешните случаи не стават само от 8 до 12.

Д-р Гинев: - Прочетох, че в болницата нямало ангиограф. Това не е вярно. Ангиографът в болницата беше доставен по времето когато д-р Евгевий Желев беше министър. На такъв ангиограф работи проф. Генчо Начев. В случая проблемът според мен е отново в липсата на специалисти. Някой трябва да бъде обучен. Консумативите също никак не са евтини.

В болницата има нов скенер, който беше преместен от клиниката на ВМИ още миналата година. Той обаче не работи, защото е бил лицензиран преди официалното вливане на двете болници. Сега трябва да се кандидатства за нова лицензия, но това не е направено.

Д-р Желязков: - По проект отпреди няколко години от ЕС по програмата за болниците бяха отпуснати средства. Анна-Мария Борисова тогава размахваше листове и обясняваше как ще се дадат много пари на обединената болница. Това не се случи. Миналата година по същата програма бяха останали от икономии 25 млн. лв. Те бяха разпределени между Габрово, Русе, София и Стара Загора. На нашата болница дадоха 5.5 млн.лв. С тях ще се закупят ядрено-магнитен резонанс, 6 асансьора, ехограф, хай дефинишън ендоскопска техника, 64-срезов скенер.

Д-р Желязков: - Защо затъна тази болница? Имаше месеци, в които тя е била на плюс. Тя затъна, защото към дълговете на ОРБ се присъединиха и дълговете на ВМИ, а те бяха на държавата. Защо тя не си ги пое. Ние питахме министър Андреева, но тя не ни отговори. Има излизане от кризата, но държавата трябва да се намеси. Борисова обещаваше 10 млн. лв. за обединената болница. След нея колегите й също обещаваха. Накрая обединението стана, но с нула лева и не само с нула ами и с още минус 8.9 млн.лв. За да се осъществи един проект, трябва идея и финансов ресурс. За 5 г. какво е влязло в тази болница? Един анестезиологичен апарат не са ни купили. На всичкото отгоре касата ни глобява редовно с по 30-40 хил.лв.

Всички трябва да помогнат, за да излезем от кризата - и кметът и областният управител. Нека има частни болници. Аз не съм против тях. Те са алтернатива за всеки лекар и пациент. Но нашата трябва да обслужва населението на Старозагорска област. Затова смятам, че спешно трябва да вземем мерки. Искаме да организираме кръгла маса на най-високо държавно ниво с участието на здравния, на финансовия министър и да обсъдим нещата заедно.

Д-р Гинев: - Има начини. Хасковската болница е на печалба, в Сливен - също. А в Сливен работят и частни болници. Значи и нашата може да го направи. Пътят е във вдигането на заработката и намаляване на течовете. И читави заплати на лекарите. При добра политика много лекари могат да бъдат върнати в държавната болница. Дори и от сантименти. В крайна сметка всеки е тръгнал от тази болница от нулата, взел е специалност, развивал се е. Но за да стане това, трябва отличен мениджмънт, добри условия на труд и заплата.