Близо 50 на сто от българите имат нужда от корекция на зрението, но само 20% от тях носят очила. Това показват данните на Европейския съвет по оптометрия и оптика.

Така у нас остават около 2,5 млн. души, чието зрение не е коригирано, въпреки че са с недостиг на зрителна острота.

Това от своя страна чувствително пречи на качеството им на живот и често поставя хората в ситуации, в които те не са достатъчно адекватни дори във всекидневните си дейности.

Няма официална статистика колко души в България се падат на един очен лекар, но прибизителното съотношение е около 10 000 души от населението на 1 офталмолог.

Добрите световни практики показват, че подобно съотношение работи успешно само, при наличието на достатъчен брой оптометристи и появата на такива е изключително полезна за доброто зрение на нацията.

У нас далекогледите са доста повече от късогледите. Рискови за проблеми с очите са годините между 45 и 60, затова хората в тази възраст трябва да се преглеждат профилактично поне веднъж на две години, подчертават специалистите.

Често хора с два-три диоптъра късогледство не носят очила и приемат за нормален замазания образ надалече. В същото време те изпитват умора, болка и търпят възпалението на очите.

Небрежността на възрастните към очите им не трябва да се прехвърля и върху децата, изтъкват още лекарите. Всяко дете трябва да бъде прегледано от очен специалист до третия месец след раждането, когато навърши три години и преди да тръгне на училище.

Родителите не трябва да позволяват на детето да се взира в компютъра повече от половин час без почивка и над два часа общо на ден.