Внимавайте с травмите на гръбначния мозък

Внимавайте с травмите на гръбначния мозъкТравмите на гръбначния мозък и периферните нерви са сравнително чести. Срещат се в 50% от пациентите при млади хора, обикновено мъже, под 25-годишна възраст. Най-честото им разположение са в шийно-гръдния и гръдно-поясния отдел. Като причини за получаването на този тип травми на първо място се поставят пътно транспортните произшествия. Веднага след това в списъка следват спортните травми, падане от височини и други битови наранявания.
Механизмът на увредата може да бъде посредством компресия, тоест притискане на сегменти от гръбначния мозък. Друга фактор на увреда може да бъде внезапното и силно завъртане в ставите, гръбната хиперекстензия в шийния отдел, което води до разкъсване на задния надлъжен лигамент и счупване на прешлените и по-конкретно – техните дъги. Силното и здраво стягане в шията при навеждане на главата напред води до разрушаване на междупрешленовите дискове и тяхното разширение. Счупванията на гръбнака в поясната зона рядко предизвикват толкова тежки усложнения, колкото счупванията в шийния отдел.
Причината е, че ширината на гръбначния канал е фактор в травматогенността при нараняване. В шийния отдел каналът е най-тесен, което е предпоставка за най-силна компресия върху гръбначния мозък, докато в поясния отдел каналът има най-голям лумен.


Какви видове са травмите на гръбначния стълб?

Класификацията на тези наранявания е според клиничната манифестация и засягането на отделните гръбначномозъчни сегменти, което респективно води до лезия на периферни нерви. Травмите могат да бъдат черепно-гръбначни, когато нараняването е на нивото на първи или втори шиен прешлен, шийни – когато нараняването е между трети и седми шиен прешлен, гръдни – от първи до десети прешлен, гръдно-поясни – десети гръден и първи поясен прешлен, поясно – сакрални – когато травмата е от втори поясен до първи сакрален сегмент.


Според вида на увреждането, травмите могат да бъдат сътресение, контузия, кръвоизлив, увреда на гръбначномозъчни коренчета, лезия на периферни нерви или цялостно прекъсване на гръбначния мозък.


Според неврологичната симптоматика, травмите могат да бъдат – такива, които имат пълна спинална уврежда, и такива, които имат частична спинална увреда.

Сътресението на гръбначния мозък най-често довежда до развиването на спинален шок с временна загуба на съзнание. Ако травмата е засегнала шийния отдел, тя се съпровожда с временна пареза на четирите крайника, загуба на сетивност и рефлекси, и нарушени резервоарни функции на организма. Постепенно настъпва подобряване и трайно възстановяване в състоянието.


Контузията на гръбначния мозък се съчетава най-често със счупване или изкълчване на прешлени. Състоянието протича със спинален шок от самото начало, слаба пареза на четирите крайника, загуба на сетивност под нивото на увреда и нарушение в резервоарната функция на таза.

При по-висока шийна травма на гръбначния мозък болните загиват още в ранния стадий, поради силния спинален шок, изразен мозъчен оток и тежък булбарен и псевдобулбарен синдром, което води до аспирация и бърза смърт поради настъпилия хипооксигенационен синдром.


Нараняванията с кръвоизливи са много специфични. Съществуват няколко вида тежки и животозастражаващи кръвоизливи – епидурален, субдурален и паренхимно-мозъчен хематом, които протичат с клинична картина на прогресивна дихателна недостатъчност, загуба на съзнание, брадикардия и тежка хипотония. Болните развиват тежък декомпенсиран шок и при неовладяване на състоянието, настъпва летален изход.


Травмите, които водят до разкъсване на централни артерии – сънна артерия, бедрена и мишнична артерия, са най-честите причинители на бърза смърт. Артериалният съд има добре изградена гладка мускулатура, която пулсира ритмично със сърцето и не позволява образуването на кръвен съсирек. Причината за смъртта е тежката загуба на кръв, което довежда до кардиогенен арест.

Травмите свързани с остро прекъсване на гръбначния мозък протичат с развиване на спинален шок през първия стадий на травматичната увреда. През този период се развива изразена вяла парализа на четирите крайника, загуба на сетивност, задръжка на урина и бързо развитие на декубитални рани. През втория стадий на заболяването започва развитието на спастична парализа на четирите крайника. Сетивността е трайно нарушена. Състоянието се съпровожда с изразен синдром на повишена рефлексогенност. Инервацията на волевия сфинктер на пикочния мехур е блокирана, има парализа на мускула, което води до задръжка на урина и периодично изпразване, поради съкращение на пристенния мускул на пикочния мехур.
"Здравна поща", i

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД