У нас се закъснява с поставянето на диагноза на захарния диабет, не по-малко от 50% от пациентите се озовават в лечебно заведение вече с усложнения, не са редки случаите, в които се откриват диабетици, постъпили в интензивно отделение с миокарден инфаркт. Личните лекари отдават предпочитание на кръвнозахарния профил, а не на изследването на гликирания хемоглобин, с което диагностицирането се забавя и отдалечава, вместо да се улесни и прецизира.

Друго пренебрегвано изследване в доболничната помощ е натоварването с глюкоза, а то също е високоинформативно и благодарение на резултата от него може да се каже с категоричност дали става въпрос за захарен диабет или е налице нарушен въглехидратен толеранс, което означава, че пациентът се намира в предиабетната територия. За това алармира д-р Наталия Темелкова, ендокринолог в УМБАЛ „Александровска” в своята лекция „Истини и митове за диабета”, изнесена на семинар за журналисти в столицата.

Необходимо е да се промени нагласата и да се осъзнае важността на изследването на гликирания хемоглобин, като изследването задължително трябва да се осъществява в лаборатория, притежаваща NGSP-сертификат, подчерта д-р Темелкова. Тя допълни, че в практиката си ендокринолозите често се сблъскват с лабораторни резултати, които будят съмнение и налагат повторно изследване. „Здравната каса би трябвало да следи качеството на работа на лабораториите да сключва договори с онези от тях, които могат да го гарантират. Ясно е, че неточностите и пропуските налагат повторно изследване, което също се заплаща.

Неадекватното лечение, назначено след неточен лабораторен резултат, води до влошаване и смяна на терапията, което също струва повече разходи на осигурителната институция, посочи специалистката.