Световъртежът е често срещан проблем сред пациентите, хоспитализирани в неврологичните клиники. Често е придружаващ симптом на редица заболявания, ангажиращи централната нервна система. Факт е, че при съвременната терапия на най-често срещаните възпалителни и дегенеративни заболявания може да се развие страничен ефект от медикамента, изразяващ се в силен световъртеж. Потърсилите помощ обикновено споделят в анамнезата си за внезапно настъпване на синдрома, което понякога води до пълна загуба на координация.

Пациентите със световъртеж подлежат на хоспитализация с цел установяване на първопричината. Кои са най-често срещаните случаи на световъртеж и какви са начините за тяхното овладяване?

Класически световъртеж
Това е обикновената форма на световъртеж. Той протича без придружаващи симптоми и не е медикаментозно провокиран. Лекарите съветват пострадалите да седнат, за да не изгубят координация при прав стоеж, да затворят очи и да наведат глава с брадичката към шията. Към характерната поза на световъртежно болен, лекарите съветват да се извършват дълбоки вдишвания и издишвания. Целта е кислородно насищане на циркулираща в белите дробове кръв и „оросяване” на мозъчната тъкан. Често към световъртеж индуцират лекарствени препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, антибиотици и антихипертензивни (срещу високо кръвно налягане) медикаменти.

Инсултът е внезапната загуба на мозъчна активност вследствие запушване на кръвоносен съд, който прекъсва кръвоснабдяването към мозъчната тъкан. Настъпва исхемична регуларизация. В последствие на мястото на исхемичното огнище се развива кистоподобно образувание, което сигнализира за наличие на проблем. Пациенти, постъпили в неврологична интензивна клиника, в рамките на 4 часа след инцидента подлежат на фибринолитична терапия, която цели разграждане на съсирека, запушил главния кръвоносен съд в мозъка и възстановяване на състоянието на пациента.

ОНМК е преходно (временно) нарушение на мозъчното кръвообращение, което впоследствие се възстановява. Липсват следи от налични съсиреци, предизвикващи исхемия (както при инсулт) при томографско изследване.

Другата форма на инсулт е хеморагична. Тя протича по-рядко със световъртеж. Пациентите се оплакват от слабост или парализа (плегия) на крайниците, епилептоподобна гърчова симптоматика, гадене, повръщане, загуба на зрение, координационни нарушения и малигнено главоболие на фона на хипертонична криза (високо артериално налягане) и брадикардия (ниска сърдечна честота). Прилагат се съдоукрепващи, съдоразширяващи, медикаменти, овладяващи сърдечните проблеми и кръвосъсирващи. Пациентите подлежат на хирургична интервенция.

Състоянието се характеризира с временна загуба на зрение и затруднен или липсващ говор (дизартрия и афазия).

Заболяването се развива при хора над 50-годишна възраст. Характеризира се със световъртеж при извъртане на главата наляво или надясно, както и болка и втвърденост в шийната област. Препоръчва се поставяне на шийна шина (яка) за обездвижване на главата и прием на противовъзпалителни медикаменти, съдоразширяващи и аналгетици - за лечение на болков синдром.

Лабиринтит е възпаление на вътрешното ухо. Придружава се от продължителен и тежък световъртеж, вследствие директното дразнене на вестибуларния апарат. Световъртежът може да се влоши при опити за движение, пълна или частична загуба на слуха, шум в ушите и гадене, последвано от повръщане на малко количество стомашно съдържимо. Състоянието се предхожда от предшестваща остра вирусна инфекция. Терапията се състои в прием на антихистаминови препарати и анксиолитици.

Състоянието протича с пристъпи на нетраен световъртеж, шум в ушите, главоболие, гадене и пълно изтощение на организма, водещо до пребледняване на кожата и спад в кръвното налягане. Назначават се антихистамини и почивка на легло. Понякога в терапията се добавя витамин В-комплекс, като се следи дозата на витамин В6 – три пъти по 50 мг дневно.

Редовно мерене на кръвно налягане, прием на съдоразширяващи, съдовоукрепващи, витамин В-комплекс, препарати с гинко билоба и почивка сред природата, упражнения на главата. Ако симптомите не бъдат овладени, пациентите се насочват към хоспитализация с цел извършване на диагностични мероприятия: пълна кръвна картина, изследване на биохимични показатели и електролити, образни изследвания на глава и гръден кош, както и дозирано прилагане на съдоразширяващи и укрепващи медикаменти чрез перфузори.