Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 юни, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. Смята се за патронен празник на билкарите.

Календарно е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича кожуха и отива да донесе зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето трепти, играе и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да тръгне към зима, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек.. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест няма. Впрочем, и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане, излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

На Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля. Булята е малко (3-5-годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните му отговори за предсказания.  

Еньовденските обреди са отнасяни от различните изследователи ту към праславянския пантеон, ту към религиозните традиции на античното балканско население и вероятно истината е по средата. Вън от всякакво съмнение остават дълбоко езическите корени на празника. Еньовден е не особено убедително християнизирана версия на езически празник в чест на лятното слънцестоене.