При ринита носът се възпалява, а носната лигавица се подува. Това води до запушване на носа или изтичане на назални секрети. Когато ринитът се дължи на алергична реакция към една или друга субстанцияр (най-често полен) се говори за алергичен ринит.

Всички останали случаи спадат към неалергичен ринит. При неалергичните ринити най-често се наблюдава разширяване на кръвоносните съдове на носа и натрупване на секрети. Наблюдават се натрупване на течности в носните кухини.

Потенциалните усложнения на хроничния ринит са:

Назални полипи - доброкачествени мехурчета, изпълнени с течност, разположени в синусите и/или носните кухини. Големите назални полипи могат да запушат въздухоносните пътища в черепа.

Синузит - бактериална или вирусна инфекция в синусите, възникнала на фона на възпаление и подуване на носната лигавица, което блокира оттичането на секрети от синусите.

Неалергичният ринит може да се дължи на няколко възможни причини, свързани с вътрешни или външни фактори. Външните включват вируси, които се развиват в лигавицата на носа и гърлото, и промени във влажността на въздуха. Вътрешните фактори включват промени в хормоналния баланс, каквито може да настъпят по време на бременност, пубертет, при прием на хормонални контрацептиви или хормонозаместително лечение. Известно е, че стресът също може да отключи неалергичен ринит.

Въпреки че не е твърде сериозно състояние, ринитът може да води до силен дискомфорт, което в повечето случаи налага лечението му. То зависи от тежестта и подлежащата причина. В някои случаи промиването на носните кухини със солев разтвор е напълно достатъчно за туширане на симптомите. В други случаи са необходими лекарства, отпускани свободно или по лекарско предписание. Кортикостероидите са „тежката артилерия“ в медикаментозната терапия на ринитите. Прилагат се под формата на спрейове, отпускани по лекарско предписание. Те преодоляват симптомите на ринита, но действат относително бавно - максимален ефект от приложението им се достига след 1-2 седмици.

Бързо и в повечето случаи задоволително облекчаване на симптомите на ринит се постига с деконгестанти и/или антихистамини за локално приложение. Деконгестантите свиват кръвоносните съдове в носната лигавица и отпушват носа. Отпускат се свободно в аптеките. Въпреки това, при приложение трябва да се има предвид следното: трябва да се прилагат с повишено внимание при хипертоници;

трябва да се прилагат с повишено внимание при диабетици; могат да причинят сухота в носа, главоболие, нервност, безсъние, ярки сънища.

Не бива да се прилагат повече от 5 дни без прекъсване, поради риск от атрофия на носната лигавица. Когато са съчетани с антихистамин, към горните противопоказания (абсолютни или относителни) и предупреждения може да се добави и рискът от замайване и забавяне на реакцията. Най-добре е по време на шофиране и извършване на прецизна работа да се избягва приемът на антихистамини, дори такива за локално приложение. Ако по една или друга причина това не е вариант, е необходимо пациентът да се запознае с реакцията на тялото си към лекарствения продукт, преди да шофира или да пристъпи към работа.  

“Здравна поща”, i