Напоследък се наблюдава прогресивно увеличение на пациентите, страдащи от полинози, особено в градовете, където замърсяването на въздуха от азотни окиси, серни и оловни съединения и други органични и неорганични отпадъци, води до неспецифично дразнене на лигавиците, повишаване на тяхната пропускливост и проходимост за поленовите алергии. Най-податливи са лигавиците на децата и подрастващите. Честотата на заболяванията в детска възраст са обвързани и с наследствена обремененост, особено когато и двамата родители страдат от полинози - има случаи на проява на заболяването още в ранна кърмаческа възраст.

Полинозите са заболявания, причинявани от прашеца най-вече на ветроопрашваните растения, насекомоопрашваните имат малко цветен прашец. Страданието е известно от древността, но е описано за първи път през 19 в. от английски лекар, наблюдавал поражения върху дихателните пътища и конюнктивата при събиране на сено. Мъжете са по-уязвими от жените (55% от заболелите). Поленовите зрънца се пренасят от въздушните потоци на големи разстояния (стотици километри) и най-голямата им концентрация е в часовете от 10 до 15 часа, когато въздухът е най-топъл. При хладен въздух те падат на повърхността. Симптомите при засягане на очите са подуване, зачервяване на клепачите и сърбеж. В тежките случаи може да се разязви роговицата и да се появи страх от светлината. Засягането на носа - поленов ринит, започва с рязко кихане, което бързо се засилва и придобива залпов характер. Придружено е с обилна водниста или воднисто-слузеста секреция. При подуване на носната лигавица болните започват да дишат през устата. Появяват се сърбеж в гърлото и болка при преглъщане. Гласът става дрезгав и гъгнив, а сърбежът може да обхване и ушите. При 40-45% от болните след няколко сезона с ринит, се проявява бронхиална астма, изразяваща се в пристъпи на задух и мъчителна кашлица. При малки деца не са редки случаите на колит и гастрит в следствие на погълнати поленови зрънца. Някои болни с полиноза са свръхчувствителни към мед, редица треви и билки.

Основен метод за изследване е тестването с поленови алергени, което се прави от началото на декември до средата на февруари, т.е. извън сезона. Тестовете задължително се правят в кабинета на алерголог - това не е обикновена и безопасна манипулация и към тях се прибягва само след преценка от лекар.

Лечението на острите сезонни прояви на заболяването изисква намаляване до пълно отстраняване на контакти на болния с алергена на поленовите зърна. В извънцъфтежните сезони за лечението на полинозите се прилага провеждаща се дълго под лекарски контрол имунотерапия с ваксини, а резултатът при 70% от болните е много добър.

Профилактиката на заболяването е медикаментозна или климатотерапия. За климатотерапия у нас са подходящи високопланинските курорти в периодите когато цъфтежът не е започнал или е отминал.