Консумацията на добри мазнини ни прави по-умни, красиви, слаби и здрави

Съветва Мария СТОЯНОВА, управител на “Зелената къща”

Консумацията на добри мазнини ни прави по-умни, красиви, слаби и здравиРеабилитация за мазнините
Мазнините са сложни химични съединения, състоящи се от дълги вериги въглерод, наситени с водород. В зависимост от химичните връзки между водорода и въглерода, са наситени и ненаситени. Наситените мазнини имат въглеродна верига, натъпкана с водород и много единични връзки, това ги прави по-трудно разградими. Ще ги наричаме лоши мазнини, с някои изключения.
При ненаситените има по-малко водород, връзката между атомите е двойна и в зависимост от броя връзки са Омега-3, 6 или 9. Това са добрите мазнини.
Есенциалните мазнини наричаме незаменими, защото не се синтезират в организма и трябва да си ги набавяме с храната.
А трансмазнините или хидрогенираните мазнини се получават във въглеродна среда, течната мазнина се втвърдява. От ненаситени мазнините стават наситени. Това се получава при пърженето на продуктите, има ги в маргарина, всички вафли, крекери, бутербанички и други подобни лакомства. Трансмазнините полепват по нашите кръвоносни съдове и органи и не се разграждат.
Обикновено говорим за мазнините с ужас, но е добре да знаем, чe те са основен източник на енергия в организма и се съдържат във всяка клетка. От тях зависи еластичността на кръвоносните съдове, здравината на коса и нокти. Мозъкът не може без мазнини. Те поддържат стабилна и имунната система. Защитават колагена и го предпазват от свободните радикали.
От кои храни можем да си набавим нужните мазнини?
Наситени - това са мазнините, които при стайна температура са твърди. Те са основно от животински произход. Най-лесноусвоими са мазнините от млечните продукти.
Изключение правят кокосовото, какаово, палмовото масло и пречистеното масло, но пък са чудесни за кулинарна обработка, с тях се готви.
При яйцата имаме Омега-3 и наситени мазнини - също отлична храна.
Ненаситени са мазнините от семките и ядките и зеленолистните зеленчуци. Тези мазнини се съдържат и в студено пресованите зехтини, масла от различни семена - орехово, конопено, сусамово и пр. Има ги и в царевичното олио и олиото от гроздови семки... Внимание - тези мазнини не са за кулинарна обработка, а само за салати. С тях не се пържи никога!
Омега-3 се съдържат в чиата, конопа, лененото семе, соята, но най-голям е процентът им в сьомгата, херингата и други дълбоководни риби.
Омега-6 се съдържат в конопа, маковото семе, сусам, шамфъстък, ленено семе, орехи. Омега-9 се синтезират само ако Омега-3 и 6 са в достатъчни количества. Съотношението Омега-3 към 6 е много важно. Омега-3 трябва да доминират. В ядките и семената Омега-3 са повече, а в месото и млечните продукти е обратно.
Добрата дневна доза мазнини е 2 чаени лъжички наситени и 2 супени лъжици ненаситени мазнини. Добра идея е да се смесят различни масла и олиа в едно шише и с тази смес да се овкусяват салатите. Смелете различни семена и поръсвайте с тях ястията си и салатите си. Смисълът на смесването е, че поемайки различни семена и олиа, поемате различни мастни киселини. Шепа сурови ядки дневно са изключително здравословно решение.
Важна задача на родителите е да обяснят в най-ранна възраст на децата си за трансмазнините и вредните последици от тях, за да ограничат приема им с децата като съюзници.
"Здравна поща", Живка КЕХАЙОВА


lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД