Протеинът CD33 крие резерви срещу деменцията

Протеинът CD33 крие резерви срещу деменциятаЧесто срещан протеин играе решаваща роля за регулирането на белите кръвни клетки в мозъка, което може да има важно значение при борбата срещу болестта на Алцхаймер, става ясно от публикация в Communications Biology. Екип от Университета на Алберта, Канада, установи, че наличието на протеина CD33 може да понижи риска от развитие на дементивната болест. Той се намира в микроглиите, които са специфични имунни клетки-микрофаги на мозъка.
Протеинът обаче се среща само при 10% от населението. Според учените, ако се намери начин по-разпространеният вариант на протеина да получи сходни функции, вероятно би могло
да се изнамери ефективно средство срещу алцхаймер.
По думите на имунолога Матю Макаули, ръководител на провелата изследването лаборатория, и Абшишек Бхаттачърджи, негов автор, има смисъл в търсенето на причинно-следствена връзка между CD33 и коварната болест и тестване на терапевтични стратегии за превръщането на микроглията от опасна към защитаваща от болестта, използвайки протеина.
Микроглията има потенциала да "чисти“ амилоидните плаки, които се образуват при заболяването и увреждат нервната система, чрез фагоцитоза. Това е процес, при който се случва поглъщане и преработване на увредените и опасни молекули. Според Макаули тази способност на клетките може да бъде използвана, за да се забави прогресията на алцхаймер или дори да се постигне обратен ефект.
По данни на Алцхаймер асоциацията в САЩ през 2012 г. са диагностицирани 5,4 млн. mациенти с болест на Алцхаймер. През 2050 г. се очаква това число да възлезе на 16 млн.
747 000 са диагностицираните с болестта или друга форма на деменция канадци. Болестта засяга повече от 44 млн. души по целия свят. У нас  има около 60 000 диагностицирани пациенти по данни на Гражданско сдружение Алцхаймер България.
Въпреки че рискът от болестта нараства пропорционално с напредването на възрастта и по-голяма част от болните са над 65 години, има случаи на покосени 40- и 50-годишни хора.
Диагнозата се поставя при наличие на множествен когнитивен дефицит, проявен чрез нарушения на паметта и други когнитивни функции, включително организиране, планиране на ежедневните дейности и поведението. Ходът на заболяването е необратим и постепенно прогресиращ, водейки до значителен упадък в професионалните и социалните изява в сравнение с преди. Има 3 степени за клинична диагноза. Дементният синдром изисква отсъствие на друго неврологично, психиатрично или системно заболяване, предизвикващо деменция.
Предклиничният стадий продължава около 10 години, като той се открива при клинично здрави хора, без данни за проява на когнитивни нарушения. При тези хора при позитронно-емиционна томография се открива повишено натрупване на амилоидни плаки в мозъка.
При втория стадий има леко нарушение на когнитивните функции, които все още не създават затруднения в ежедневните дейности.
При третата фаза, когато и са масовите случаи на диагностициране на заболяването, се различава когнитивен упадък и промяна на поведението, влияещи на способността на засегнатия да функционира в ежедневието.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД