Кукурякът помага и на хора, и на животни

Кукурякът помага и на хора, и на животниКукурякът (лат. Heleborus odorus) е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Стъблото е изправено, високо 40-60 см, цветоносно. Видът е разпространен из храсталаци и поляни в предпланините и планините до 1500 м надморска височина. В Западна и Средна Европа дрогата се получава от видовете Helleborus niger и Helleborus viridis. Използваемата част на растението са корените и коренището. Коренището е цилиндрично, многоглавесто, дълго до 6 см, дебело до 12 мм. Както коренището, така и корените имат неприятна миризма и горчив вкус. Дрогата се събира през есента и се суши при температура до 50° С.
Тя притежава кардиотонично, диуретично и седативно действие. Буфадиенолидите на кукуряка действат подобно на строфановите. Те са с бързо действие и продължителен кардиотоничен ефект. Хелебринът има свойството да кумулира, поради което съществува риск от предозиране.
Дрогата, особено прясната, дразни лигавиците на дихателните пътища
и очите като предизвиква кихане, кашляне и сълзене. Използва се рядко като кардиотонично средство. В народната медицина се прилага при различни други заболявания. Екстракт от корените на кукуряка се използва във ветеринарната практика.
Кукурякът е силно токсичен, поради това вече почти не се прилага в практиката за вътрешна употреба. Външно се употребява при косопад, пърхот, за укрепване и растеж на косата, при гнойни рани, гнойни пъпки по клепачите.
Кукурякът е много ценен като средство за борба с вредителите по растенията. За целта надземната част, а може и част от коренището, се варят. Когато отварата придобие кафеникав цвят, се оставя да изстине. Прецежда се и с нея се пръскат растенията против колорадски бръмбари, листни въшки и други насекоми.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД