- Има съществена разлика във функциите на логопеда и социалния педагог.

Логопедията е наука за езиковите и говорните нарушения, причините за появата им и тяхното развитие. Тя се занимава с диагностика и терапия на комуникативните нарушения. Логопедът е едновременно диагностик и психолог.

Той установява причините, вида и степента на езиково-говорното нарушение, поставя диагноза, избира и прилага адекватна терапевтична програма за преодоляването му, като използва индивидуален подход към всяко дете или възрастен.

Логопедът отдавна е парамедик - нещо много важно, с правото да диагностицира и назначава терапия.

В специалността “Специална педагогика” се подготвят педагози за работа с деца от ранна, предучилищна, начална училищна възраст и от прогимназиалния курс.

А така също и за специалните учебно-възпитателни и медико-социални заведения и за възрастни с физически и психически нарушения. Самата дума педагог означава учител - т.е. с правото да подпомага деца със СОП (специални образователни потребности).

Голяма част от българите не са запознати с факта, че специалният педагог е с правото да прилага занимателни умения - рисуване, апликации, обогатява детското развитие в педагогически аспект като цяло. Но отново подчертавам - диагностицирането и терапевтичните процедури се налагат от логопеда.

- Разбира се, логопедът е специалист, чиято работа е тясно свързана с неврологичните проблеми. Причините за заболявания като аутизъм, агнозии, аграматизъм, апраксия, Болест на Тей-Сакс, Болест на Уилсън, ДЦП и мн. др., могат да наложат консултация с невролог, който от своя страна да изиска различни изследвания. Например ЕЕГ (електроенцефалография) - метод за оценка на функционалната активност на мозъчната кора.

- За жалост, е така. Наистина са много малко, а броят на лицата с логопедични проблеми нараства. В момента има доста центрове, в които работят хора, чиято педагогическа диплома далеч не би помогнала за отстраняването на езиково-говорно смущение. Съветът ми е хората с проблеми винаги да търсят колаборацията между тесен специалист-логопед, който да диагностицира и налага терапевтични процедури. Да търсят и спомагателните умения на педагог, които улесняват процеса. Бих искала да допълня, че в процеса на работа с логопед родителят наблюдава работата на специалиста с детето и сам по-себе си става ко-терапевт. Т.е. той може да извършва някои упражнения самостоятелно до следващия логопедичен сеанс.