- Симптомите са много очебийни - продължителна кашлица, чувство на недостиг на въздух, свирене в гърдите... Особено важно е да се потърси пулмолог, ако кашлиците се повтарят често и продължителността на тези състояния общо през годината наближава 3 месеца. Това трябва да се направи, за да се избегне хронифициране на проблемите.

Също така съветът на пулмолог трябва да се потърси след прекарани тежки инфекции, довели до хронични промени в белия дроб, които могат да бъдат ново място за възпаление.

Както и при съпътстващи заболявания, предразполагащи към белодробни възпаления като диабет, сърдечносъдова недостатъчност, изживяна лъче- или химиотерапия. Редовно, примерно веднъж годишно, преглед при пулмолог би бил изключително полезен за хора, работещи в среда на химически и прахови агресори.

Задачата на пулмолога е навреме да обхване инфекцията, да уточни причините за нея и да попречи за хронифициране на възпалителните заболявания в една от най-опасните за съвремеието ни сфери - бронхообструктивните хронични заболявания.

- Тогава е необходимо заболяванията да бъдат поставени под контрол чрез средствата и методите на съвременната терапия. Целта е подобряване качеството на живот на пациента и липса на прогресия на заболяването. Това са задачите на пулмолога.

За да си изпълним ние задачите, е много важно семейните лекари, които са в първия и непосредствен контакт с пациента, да го насочат навреме към специалист. При твърде широкото разпространение на белодробни заболявания днес, може би и пациентите трябва да започнат сами да изискват направление за преглед при пулмолог веднъж годишно. Забавянето на поставянето на адекватна диагноза и особено хронифицирането на проблемите, влошават качеството на живот понякога трайно. Докато при хипертониците, например, е задължително посещението при кардиолог поне веднъж годишно, за болните от белодробни болести все още не е възприета практиката да бъдат пращани при пулмолог ежегодно, за да се проследи състоянието, развитието на проблемите или пък възстановяването.

- Грипът не. Всъщност нямаше истинска епидемия и типът грип бе по-малко агресивен към белия дроб отколкото през други години. Проблем обаче са коктейлите от вируси и бактерии, щъкащи преди, по време и след грипните вируси. Те причиняват далеч по-сериозни последствия.