35,6 млн. стари хора по света страдат от деменция, 26,6 млн. - от Алхаймер, 4% - от Паркинсон. Много от възрастните и близките им си задават въпроса как да отличат старческите изменения в характера от тежкия медицински проблем.

Като всеки друг орган човешкия мозък има своя "срок за експлоатация". До 20-годишна възраст способността да възприемаш и помниш информация непрекъснато нараства. От 20 до 30 години е пикът на интелектуалните възможности. След 30-годишна възраст започва постепенно бавно отслабване на мозъчните функции.

У възрастните хора около 65-70 години, се наблюдава рязко засилване на отрицателните черти на характера - свадливост, прекомерна критичност, обидчивост, мнителност, назидателност, незачитане на чуждото достойнство и мнение, стигащи до грубост и т.н.

На мозъчната активност влияят много фактори, които могат да изострят старческите симптоми значително по-скоро - прекомерната употреба на алкохол, работа с вредни вещества, травми на главата, операции с пълна упойка, дългогодишно постоянно изтощение от работа в стрес. И всичко това дори без да добавяме болестите, разрушаващи интелекта като инсулт, невродегенеративни заболявания, онкологични заболявания, атеросклероза. В психиатрията съществуват няколко специални гериатрични (старчески) диагнози: сенилна психоза, сенилна деменция (старческо изтощение), сенилна депресия.

Болестта на Алцхаймер е прогресираща деменция. Започва със забравяне, леко снижение на интелекта, нарушения на ориентацията във време и пространство. В крайна фаза болният губи говора си, паметта си и повечето си навици. Засяга основно хора след 65 г.

Паркинсонът, или треперливия паралич, най-напред поразява двигателните способности. Започва обикновено от едната ръка, после двете, нарушава се позата на тялото и координацията на движението. Следват нарушения в психиката. Заболяването може да започне още около 55 г. въэраст.

Болестта на Пик - прогресираща атрофия на кората на главния мозък поразява най-често между 40 и 50 години. В зависимост от мястото на пораженията човек може да стане безволев, затворен, неспонтанен или обратно - груб, хиперсексуален, появяват се вредни привички, нетипични до момента, после настъпват нарушения на паметта и ориентацията.

Но остаряването далеч не е само страшна перспектива. По данни на статистиката половината възрастни хора съхраняват интелекта си непроменен до 80 и повече години.

Ако нямате фамилна обремененост за изброените по-голе заболявания, при напредване на годините просто трябва да обърнете внимание на храненето, физическите занимания, интелектуалните занимания...

Храната трябва да включва повече антиоксиданти, ядки - особено орехови, морски продукти, млечни с жива бактерия, червено вино до 50-100 г. дневно, а месото да не е част от всяко ядене или поне да е малка част.

Задължителни са физическите усилия, защото те повишават кислорода в кръвта. Ако не можете да си измислите работа, свързана с физическо усилие, задължителни са ежедневната гимнастика и разходка - колкото по-дълги, по-добре. В останалото време препоръчителните занимания са шиене, бродиране, рисуване, конструиране, работа с клавиатура..., всичко действащо на фината моторика, която пък от своя страна кара мозъка да работи. Запазените съпружески взъимоотношения запазват мозъка особено добре чрез действието на хормони и ендорфини.

Изолация на възрастния човек води до скъсване на връзката му с реалността и депресия. Нужно е да има свои занимания, познати, да се грижи за внуци или поне за домашен любимец.

Доказано е, че по-дълго живеят хората с интелект над средния, ако не са засегнати от тежки болести, разбира се. Това се дължи на по-дълго запазените мозъчни функции заради повишен интерес към света, технологиите, четене, творчество. Полезни са игри като шах и домино и всякакви логически игри на компютъра, а също занимания с музика, пеене, учене на изуст на стихове, учене на език и др.