Обикновено проявата на хълцане е краткотрайна и най-често както се появява, така и изчезва. Макар и не толкова чести, значително нарушаващи качеството са продължителните периоди на хълцане, при които не помага нищо. Нарушава се нормалният ритъм на живот - сънят, храненето, включително работоспособността и възможността за концентрация.

които се изразяват в неволеви, спастични контракции на диафрагмата и в някои случаи на междуребрените мускули, които се причиняват от рязко прекъснато от затваряне на глотиса вдишване.

Хълцането се класифицира според неговата продължителност. За остър епизод се приема хълцане с продължителност по-малка от 48 часа, докато след този период се приема за постоянен характер. Като неподатливо се приема това хълцане, при което въпреки проведеното лечение

Т. нар. доброкачествени епизоди на хълцане при здрави лица траят няколко минути и не изискват клинично изяснение. Обикновено започват без ясна причина или са свързани с раздуване на стомаха, поради преяждане или прием на голямо количество течности за кратко време. Пристъпите могат да бъдат предизвикани и от емоционални фактори като шок, страх, смях или превъзбуда. Значение може да окаже приемът на гореща или много студена храна или напитки, освен това на люто или пикантно.

Докато краткотрайните епизоди на хълцане са с еднаква честотата при мъжете и жените, то дълготрайните епизоди с патологичен характер се срещат

Според статистиката по-чести са продължителните пристъпи при високи мъже, макар и все още да не може да бъде обяснена връзката. Най-често пристъпите са във вечерните часове.

Значение може да има приемът на някои медикаменти - бензодиазепини, барбитурати, както и кортикостероиди. Роля имат и скорошни хирургични интервенции, както и травми. Това е и причината за необходимостта от щателно сваляне на анамнеза. Важно е да се отбележат всички симптоми или проява на дискомфорт от различни системи - храносмилателен тракт, сърдечносъдова система.

Част от заболяванията като бронхит, пневмония, менингит, някои метаболитни промени, цироза или гастрит могат да предизвикат хълцане.

Най-често причина за хълцането е

Рефлексната дъга, която се активира, включва няколко нерва - френичният, който инервира диафрагмата; блуждаещият (nervus vagus), както и някои симпатикови нервни влакна.

Пристъпът на хълцане може да започне във всеки един момент от респираторния цикъл, включително и по време на издишване. Освен при човека, хълцане има и при различни бозайници, но все още няма доказателства за проявата му при останалите класове животни - земноводни, влечуги или птици.

Рефлексът на хълцане е

и постепенно намалява с напредване на детството. Самата биологична роля на хълцането все още не е изяснена, но съществуват различни хипотези за необходимостта от този механизъм.

Част от предположенията са за подпомагане на плода да развие достатъчно силна дихателна мускулатура, която да позволи безпрепятствено извършване на дихателната функция. Освен това има отношение към отстраняване на мекониума и подготвянето за сукане.

Може да има още значение за рефлекса за

както и за облекчаване на стомаха от навлезлия при сукането въздух.

Предполага се още и, че хълцането може да е функционален остатък от еволюцията при вентилацията с хриле и да няма физиологична функция.
"Здравна поща"