Хремата много често се подценява
- Детайли
- Публикувана на 27 Февруари 2019, Сряда, 11:43

В зависимост от причината се класифицира в две големи групи - алергичен и неалергичен ринит. Алергичният ринит настъпва в резултат от действието на конкретен алерген, към който организмът е развил свръхчувствителност.
Причините за неалергичния ринит са разнообразни, като най-чести са инфекциите - обикновено с вирусни причинители. Понякога разграничаването на двете групи (алергичен и неалергичен ринит) е трудно, като има някои междинни състояния, при които се намесва както алергичен терен, така и инфекция.
Хремата много често се подценява от клиницистите, тъй като се счита, че тя сама по себе си не представлява непосредствена заплаха за детето. Според редица проучвания в САЩ обаче хремата сериозно нарушава качеството на живот не само на детето, но и на родителите.
Много често това става и причина за многократни посещения при лекари от различни специалности (общопрактикуващи, педиатри, УНГ, хомеопати) в опит да се намери оптимално решение за справяне с проблема, особено когато е с по-голяма давност.
Алергичен ринит. Симптомите при него включват хрема с воднист секрет, запушен нос, зачервяване на очите, често кихане, сърбеж в носа и очите и други. При контакт с конкретния алерген симптомите могат да се влошат и да се появят още болки в гърлото, кашлица, главоболие. Сънят и ежедневната активност на детето също са нарушени в голяма част от случаите. Насочващи към диагнозата са още: тъмните кръгове под очите, кожна гънка в основата на носа, образувана в резултат от честото търкане на носа поради сърбеж.
Когато няма насложена бактериална инфекция, при децата няма температура и секретът от носа е безцветен до мръснобял.
Инфекция. Това е по-честата причина за хрема при децата. Обикновено се касае за вирусни респираторни причинители, които предизвикват т.нар. обща настинка. Тук хремата започва с воднист секрет, който впоследствие се сгъстява и придобива жълтеникав отенък. Налице са още болки в гърлото, кашлица, повишена температура, главоболие. Ако тази хрема продължава повече от 10 дни, се счита, че най-вероятно са засегнати и синусите. Съмнение за синузит има и при персистиране на високата температура (над 38о С) за повече от три дни, както и слузно-гнойната секреция от носа.
Други причини. Те са най-редки. Такива са например изкривяването (девиацията) на носната преграда, назалните полипи, които се формират в резултат от хронично възпаление в носната кухина, медикаментозният ринит (след употреба на някои лекарства, например при продължителна употреба на назални деконгестанти), вазомоторен ринит (при дразнене от миризми, тютюнев дим, температурни промени) и други.
Лечението на хремата изисква на първо място определяне на причината й. Може да се наложи провеждане на определени изследвания в зависимост от клиничното състояние на детето и насочващите симптоми.
При алергичния ринит се провежда обикновено лечение с антихистаминови препарати (локални или перорални) или левкотриенови антагонисти.
Инфекциозният ринит в резултат от вирусна инфекция е самоограничаващ се и по правило не е необходимо провеждане на специфично лечение. Може да се извършват промивки на носа с физиологичен или хипертоничен разтвор, а при по-големите деца (над 2-годишна възраст) да се използват назални деконгестанти за кратко време.
При деца с бактериално носителство, се изследва носен секрет за микробиология и при необходимост се провежда лечение по антибиограма.
"Здравна поща"
Хремата много често се подценява от клиницистите, тъй като се счита, че тя сама по себе си не представлява непосредствена заплаха за детето. Според редица проучвания в САЩ обаче хремата сериозно нарушава качеството на живот не само на детето, но и на родителите.
Много често това става и причина за многократни посещения при лекари от различни специалности (общопрактикуващи, педиатри, УНГ, хомеопати) в опит да се намери оптимално решение за справяне с проблема, особено когато е с по-голяма давност.
Алергичен ринит. Симптомите при него включват хрема с воднист секрет, запушен нос, зачервяване на очите, често кихане, сърбеж в носа и очите и други. При контакт с конкретния алерген симптомите могат да се влошат и да се появят още болки в гърлото, кашлица, главоболие. Сънят и ежедневната активност на детето също са нарушени в голяма част от случаите. Насочващи към диагнозата са още: тъмните кръгове под очите, кожна гънка в основата на носа, образувана в резултат от честото търкане на носа поради сърбеж.
Когато няма насложена бактериална инфекция, при децата няма температура и секретът от носа е безцветен до мръснобял.
Инфекция. Това е по-честата причина за хрема при децата. Обикновено се касае за вирусни респираторни причинители, които предизвикват т.нар. обща настинка. Тук хремата започва с воднист секрет, който впоследствие се сгъстява и придобива жълтеникав отенък. Налице са още болки в гърлото, кашлица, повишена температура, главоболие. Ако тази хрема продължава повече от 10 дни, се счита, че най-вероятно са засегнати и синусите. Съмнение за синузит има и при персистиране на високата температура (над 38о С) за повече от три дни, както и слузно-гнойната секреция от носа.
Други причини. Те са най-редки. Такива са например изкривяването (девиацията) на носната преграда, назалните полипи, които се формират в резултат от хронично възпаление в носната кухина, медикаментозният ринит (след употреба на някои лекарства, например при продължителна употреба на назални деконгестанти), вазомоторен ринит (при дразнене от миризми, тютюнев дим, температурни промени) и други.
Лечението на хремата изисква на първо място определяне на причината й. Може да се наложи провеждане на определени изследвания в зависимост от клиничното състояние на детето и насочващите симптоми.
При алергичния ринит се провежда обикновено лечение с антихистаминови препарати (локални или перорални) или левкотриенови антагонисти.
Инфекциозният ринит в резултат от вирусна инфекция е самоограничаващ се и по правило не е необходимо провеждане на специфично лечение. Може да се извършват промивки на носа с физиологичен или хипертоничен разтвор, а при по-големите деца (над 2-годишна възраст) да се използват назални деконгестанти за кратко време.
При деца с бактериално носителство, се изследва носен секрет за микробиология и при необходимост се провежда лечение по антибиограма.
"Здравна поща"