Известно ни е, че храната ни е преситена с вредни субстанции, целящи подобряване на външния вид, допълнително овкусяване с комерсиална цел и за удължаване трайността на продукта. За съжаление, сладоледът не е защитен от включването на подобни съставки. И ако напоследък особено много ви прави впечатление липсата на удовлетворение от хапването на сладолед, е добре да откриете начин правилно да избирате сред предлаганите вашата марка.

Предлагаме ви няколко сламки, които биха могли да ви помогнат в избора на по-„чист“, тоест безопасен за здравето сладолед.

Първият признак, че хапвате сладолед с по-малко вредни субстанции, е той да се топи бързо. Въпреки че това е много относително, когато съдържа растителни мазнини, които промишлеността използва за придаване на обем на продуктите си и лекота на вкуса. Въпреки наличието им, това е пак по-добрият вариант на избор. Ясно е, че натурален сладолед трудно ще се намери днес в магазинната мрежа. Такъв можете да приготвите сами вкъщи. Трябва да знаете обаче, че за да се получи консистенцията на сладоледа гладка и еднородна, не на кристали и млечните мазнини и млякото се превърнат в емулсия, сладоледът трябва да съдържа малко емулгатори.

При всички случаи се налага преглед на етикета със съставките. Показател за качествения продукт е и цената му, уви. Истинският сладолед съдържа повече мляко, млечни мазнини и сметана. Това го прави по-скъп.

Показателно за качеството на сладоледа е количеството на вещества, които се използват за „набухването му“. Тоест, ако при един литър суровина се получи 2 литра сладолед, то той няма как да е онзи, който помним от детството ни. При това съотношение реално купуваме сладолед, чийто обем наполовина е пяна. Така производителят прави 100% икономия на суровини и може да поддържа ниска цена на продуктите си. Този сладолед е по-достъпен за купувача, но и по-опасен за здравето му. Не се учудвайте, ако сладоледът ви тип сандвич не се стопи за часове извън хладилника, по-добре се замислете какво ядете.

Сладоледът от най-високо качество според американски източници трябва да е с не повече от 25-50% набухване. Високият процент „пяна“ в сладоледа се постига с включването на гума гуар (Е412) и ксантанова гума (Е415) в съотношение 3 към 1.

Течните субстанции в най-качествения като мляко трябва да са повече от 40%, а мазнините, желателно млечни: 15-18%. Нискокачественият сладолед съдържа по-малко количество мазнини и течности, като те все пак също не трябва да бъдат под определени граници, според американските стандарти съответно от 10 и 36%.