Когато бебето започне да взема в ръце предмети и ги слага в устата, проявява интерес към нашата храна - посяга, пипа я, и скъсява интервалите между кърмене, вече може да бъде захранено. Започнете в момент, когато детето ви е здраво. Ако повръща, получи диария или обрив - отложете захранването със седмица или две, съветва д-р Жана Големанова, педиатър. Храните се въвеждат постепенно, идеята е до 10 дни да се достигне цяла порция. И една по една - само картоф, само морков - в случай, че бебето прояви алергия, лесно да разграничим към какво е тя. Разширяването на менюто правете през интервал от около 2 седмици. Експерти на СЗО препоръчват захранването да започне най-рано след 4-я месец, най-добре след 6-я.

Ранното захранване крие риск от алергии и натоварване на храносмилателната система. Приема се, че към 6-я месец бебето вече не може да задоволява потребностите си от желязо, което получава с кърмата или млякото. Започва никнене на зъбки и е добре малчуганът да се приучава към дъвчене. Захранването започва със заместване на обедното хранене с няколко лъжички картофено пюре, след което се допълва с кърма или мляко. Новата храна трябва да е първа, за да прояви бебето интерес към нея. Постепенно количеството се увеличава, докато изцяло се премине на немлечна храна. Хубаво е следващото хранене да бъде въведено след две седмици, след обяд, пак постепенно, в продължение на 7-10 дни. Аз препоръчвам оризово-млечна каша, казва д-р Големанова. След нея е плодовото пюре, за разнообразие - кисел. През 8-я месец в менюто на бебето навлиза попарата със сирене, въвеждат се и каши с глутен. Жълтъкът се препоръчва на 9-я, 10-я месец, заради възможни алергии. Варете яйцето минимум 15 минути. На 10-я месец бебето може вече да похапва кус кус, юфка, на обяд - супа - зеленчукова или месна, пюре, стърган плод, в 16 ч - кисел, бисквитка, каша. Когато детето навърши 1 г., вечерята му вече може да е постно ястие и мляко.