Да бъдат създадени спешни отделения към болниците за активно лечение и 6 високотехнологични спешни комплекса – в столичните болници „Пирогов” и „Св. Анна” и в университетските болници в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, като ВМА няма да бъде включена, защото болницата е ведомствена. Предложението е залегнало в проекта за Стратегия за развитие на спешната помощ у нас за периода 2014 – 2020 г.,подготвян в МЗ. Това съобщиха вчера доц. Стоян Миланов от УМБАЛСМ „Пирогов” и д-р Максим Гайдев от МЗ на пресконференция, посветена на проведения през уикенда в столицата Първи национален конгрес по спешна медицина.

При сегашната организация спешните пациенти, след първите животоспасяващи мероприятия в реанимобила, в много случаи попадат в отделения и клиники, където се лекуват планови пациенти и това се отразява на качеството на медицинската помощ, категорични бяха доц. Миланов и д-р Гайдев. Ако пациентите се приемат директно в болнична структура, профилирана да обслужва спешни пациенти и разполагаща с квалифицирани специалисти точно в тази област на медицината, то качеството на помощта и грижите ще бъдат на много по-добро ниво, съответстващо на всички съвременни принципи, критерии и изисквания, добавиха още те. Тази организация ще създаде условия болният да се движи в една и съща сфера на системата от попадането му в реанимобила до изписването му от болничното заведение. Друга съществена причина да бъде включено това предложение е фактът, че при сегашната система на финансиране болниците, които работят като търговски дружества, остават ощетени, тъй като получават минимално заплащане за спешни пациенти. Идеята е спешните структури от този тип да получават самостоятелно финансиране от държавата, която има задължението да осигурява финансово спешната помощ за всички граждани, независимо от техния здравноосигурителен статус, поясниха доц. Миланов и д-р Гайдев. По тяхно мнение това е и начин да бъде избегнато разделението между здравноосигурени и здравнонеосигурени граждани, които имат равни права, ако са в състояние, в което има опасност за живота им. В момента само около 5% от спешните пациенти попадат в болница през телефонно повикване, останалите 95% постъпват на болнично лечение в плановите отделения по други пътища. Ако бъде приета, новата система, ще възстанови принципите, съществували в спешната помощ преди 2007 г., стана ясно още на пресконференцията. В стратегията ще бъдат включени и парамедиците, които предстои да започнат работа в системата.

Проектът за стратегия трябва да бъде готова до края на декември, след което ще бъде предоставен за широко обществено обсъждане. В дискусиите ще бъдат поканени да участват представители на съсловните организации на лекарите и професионалистите по здравни грижи, на научните дружества по специалности, експерти на политическите партии. Оптималният вариант е създаването на спешните болнични структури да стартира през 2016 г., посочи д-р Максим Гайдев. След нейното приемане ще бъдат внесени промени в националния стандарт по спешна медицина, ще бъдат разработени и приети и подзаконови нормативни актове, регламентиращи отделните аспекти на дейността в тази област.

Промени в организацията на доболнично ниво няма да бъдат правени, информира още д-р Гайдев. Той посочи, че все още у нас 15% от спешните повиквания не се покриват до 20 минути, както е по правилата, по различни причини - организационни, логистични, поради отдалеченост и лоша инфраструктура и др. По този показател обаче България не се отличава съществено от останалите страни в ЕС, в това число и развитите държави. В момента на терен в системата на спешна помощ у нас работят 370 екипа и 600 линейки, а средната натовареност на един екип за 12-часово дежурство е 3,5 повиквания, което е дори под нивата на този показател за много други държави в Европа. И реанимобилите ни, и линейките ни тип В са много добре оборудвани, в някои отношения дори реанимационните ни екипи разполагат с по-големи възможности, отколкото колегите им в Германия, допълни доц. Стоян Миланов.