На 29 септември в Южния парк български звезди ще подкрепят болните от рак на гърдата, участвайки в най-голямото спортно благотворително събитие за каузата Race for the Cure. Маратонът е достъпен за всички желаещи, ще включва 5 км бягане и 2 км ходене и ще се случва паралелно в 16 европейски столици, сред които Рим, Брюксел, Прага, Загреб и Атина. Средствата от таксата за участие ще подпомогнат групи за психологическа взаимопомощ в София, Пловдив, Варна и Бургас. Целта на събитието е да насочи вниманието към профилактичните прегледи като превенция.

1. Преди три години най-близкият ми човек си отиде от коварната болест и целият ми свят изчезна по толкова бърз и нелеп начин. Избягвам да говоря за това, но когато ме поканиха да участвам в каузата, веднага казах да, защото урокът, който научих от това събитие в живота ми, е за превенцията.

2. Не мисля, че е нужно да обяснявам важността на присъствието на 29 септември. Тази кауза е едно от най-смислените събития, които се провеждат в България за пръв път. Ненавиждам думата трябва, но агитирам  – преглеждайте се! Лично аз го направих скоро. Прегледът отнема 5 минути и не е нито болезнен, нито неприятен. Ако сме отговорни към себе си и ни е грижа за хората, които ни обичат, трябва да се изследваме профилактично, защото често поставената диагноза е равнозначна на смърт, а времето е един от най-важните фактори. Ако споделяте моето мнение, елате да направим нещо красиво заедно. Когато позитивни хора се съберат на едно място и имат ясна цел, съчетана с добро настроение, петте километра от трасето няма да се усетят.

3. Разболяват негативните мисли и изкуствено създаденото напрежение. А обществото ни е стресирано и безцеремонно изманипулирано. По изключително фин начин се внушава на българина, че за негово добро е да сведе глава и да няма лично мнение. Или ако има, да го остави за споделяне на маса. Освен това младите „творци“ безочливо създадоха гнила субкултура с хиляди последователи. За да пазя вътрешния си мир, бягам далече от това. Не гледам криминални новини, докато вечерям. Слушам музика със смислени текстове и прекарвам свободното си време сред природата в тишина.

1. Ракът е сред най-разпространените болести на нашето съвремие. Убедена съм, че няма човек, сред чиито близки поне един да не е засегнат. И аз имам приятели, които се бориха до последно да задържат живота, и такива, които успяха да победят болестта. За мен 29 септември е специален ден. На него аз по съдбовен начин отбелязвам победата си над проблемите и празнувам живота, защото на същата дата през 1991 г. по време на пътуване за участия с групата ми в Норвегия, катастрофирахме в Нордкап, което е сред нищото. Комбинацията от счупвания по мен беше толкова лоша, че в следващите три месеца отново трябваше да се уча да ходя.  

2. Физическата активност е здраве, а забавлението е в основата на добрия живот. Не е нужно да си фитнес маниак, за да се включиш в тази кауза, важното е да имаш сърце и да покажеш съпричастност. Искам да кажа на хората: „Аз съм тук, преживях лошото, и ще бягам за теб!“ През всичките тези години се научих, че онова, което правя с цялата си любов, непременно се увенчава с голям успех. С участието си в маратона давам любовта си на всички засегнати от коварната болест, като ги подкрепям изцяло в тази борба. Знам, че положителната ми енергия непременно ще достигне до тях. Доброто събужда добро. Колкото по-обединени сме ние, артистите, около говоренето за един проблем, толкова по-голям е шансът да намерим начин да го решим и да помогнем. Сигурна съм, че ще имаме добри резултати с Race for the Cure, защото то ще е семейно забавление. Елате с деца, с кучета! Нека сме заедно и нека се раздвижим!   

3. От рак страдат фините, чувствителни, деликатни хора. Това е болестта на задържаните емоции, на неизказаните думи, на непреживените бленувани моменти. В България всяка година около 4000 годишно са диагностицираните жени с рак на гърдата. Шокираща цифра. Изводите можем да направим сами. Споделяйте, обичайте, давайте и се вслушвайте в душата си. Тя знае най-добре кое е добро за нас. Животът е най-големият дар, който получаваме, а ние просто трябва да му се наслаждаваме! И смятам, че сме длъжни се грижим за себе си на физическо, духовно и ментално ниво и да се обичаме! Добрата физическа форма е лична отговорност на всеки, тя е въпрос на себеуважение и израз на любов и към близките ни.

1. Хваната навреме, болестта е лечима. Иначе ракът на гърдата е доста коварен. Развива се без видими симптоми и е важно жените да познаваме структурата на гърдите си и да ги проверяваме ежеседмично за непривични образувания.

Първата ми братовчедка Диана е медицински работник и разбра, че има рак случайно, когато й направиха скрининг профилактично. Беше адски шокирана, после успя да се събере, да обясни на детето си какво ще се случва с тялото й след операцията и какво предстои след химиотерапията. Оказа се, че кожата й не е съвместима с всякакви перуки. Наложи се да търсим дълго подходящата. Придружих я на първата среща с професора онколог и тогава след въпроса му дали имаме хора с рак в семейството, от отговора й разбрах, че баба ни е имала и е била оперирана. В тази диагноза има наследственост и е изключително важно хората с подобна здравословна история в рода да се преглеждат редовно. Мисля, че популярността е отговорност и когато от CancerCare.bg ме поканиха да подкрепя Race for the Cure, се съгласих веднага. Ако покрай този маратон успеем да накараме дори малка група жени да отиде на лекар за профилактичен преглед, ще бъде голяма победа!

2. Предполагам всеки втори или трети човек е имал близък, минал през битката с рака в една или друга форма. Аз избрах да участвам в маратона, ходейки 2 км. Целта е хората да дойдат, за да покажат, че им пука за болните. От друга страна, движението е естествен антидепресант. А човек трябва да използва всяка секунда, за да си доставя щастие. Така че това не е състезание. Това е празник за всички, които обичат живота. Особено внимание обръщам на мъжете. При тях процентът на заболяване е много малък, но ракът протича по-агресивно. А много от тях може да го имат този маниер – когато разберат, че има проблем, да се обърнат на другата страна и да заспят, вместо да идат на преглед. Момчета, грижете се за себе си, докато е време!

3. Вярвам, че когато човек трупа негативи, се превръща в емоционална бомба със закъснител и това съсипва здравето му. С годините думичката „не“ се превърна в моя най-верен съюзник срещу недоброжелатели, проекти със съмнително качество, приятелства с меркантилна стойност.... Научих се да пускам дразнителите по течението и да се обграждам само с истински хора. Малко са, но сме си заедно и горе, и долу, както се пееше в една песен на Криско. Човек трябва да инвестира в хубави спомени и да пътува.

1. Животът е най-ценното ни притежание. Има смисъл да го празнуваме всеки ден, но и да знаем, че можем да го изгубим заради немарливост. Не се ли грижим навреме за себе си, всички останали притежания и таланти са без стойност за нас. Приемам идеята на Race for the Cure за своя и защото баща ми почина от рак. За съжаление не мога да ви разкажа за периода на адаптирането му, защото нямаше такъв. Точно заради късната диагноза. Загубих го преди повече от 10 години. Едва беше навършил 60. После и майка ми. Те не обичаха да ходят на прегледи. Трябваше да ги карам едва ли не насила. Решили да ми спестят съмнението, че баща ми има рак, защото бях бременна с първото ми бебе. Казаха ми, след като родих. Той успя само да види първия си внук на около един месец. Това е и една от причините да спра да се занимавам с музика за определен период от време, въпреки че в нея и писането намирах израз на емоциите ми и частично утеха.

2. Ще се включа и преди самия маратон като йога-инструктор, за да демонстрирам на всички желаещи по какъв начин могат да подготвят тялото си за маратона с подходящи упражнения за дишане и за загряване, заимствани от системата йога – още един начин да се грижим за здравето си.

3. Има изследвания, които показват, че много жени развиват рак на гърдата след тежък развод или друга загуба. Затова е важно да се научим да владеем емоциите си, да се научим да се освобождаваме от негативните, да релаксираме и отделяме време за себе си, да сме спокойни. Моят начин е медитацията и релаксът. Те помагат за справяне със стреса и на милиони хора по света. Още един начин за справяне със стреса е да правя нещата, които обичам. Винаги намирам време да пиша например. Пиша трета детска книжка, в която йога упражненията са подредени по реда буквите на азбуката и са съчетани с песнички. Правя и трети детски албум с песнички за раздвижване и отпускане.
"Здравна поща", източник: eva.bg