Острият ларингит, ларинготрахеит или ларинготрахеобронхит са сред често срещаните заболявания на горните дихателни пътища при децата особено в разгара на зимния сезон. Причинителите са основни вируси (на първо място парагрипните и грипните), като в някои случаи е налице и алергичен терен.

Възпалителният процес засяга едно от най-тесните места в дихателната система, а именно ларинкса. Затова заболяването може да протече „по-драматично”. Много често се случва детето да си легне здраво вечерта, а в малките часове на нощта да се събуди внезапно с типична лаеща кашлица, задух и дрезгав глас.

Ако родителите се срещат за пръв път със заболяването, често настъпва паника, тъй като детето обикновено е със задух, а може да има и периорална цианоза (посиняване около устата) или нокътното ложе.

В някои случаи острата фаза може да се преодолее още в дома, ако се вземат правилните мерки.

Кои са те?

1. Успокояване на детето. То много често е уплашено, плаче, неспокойно е, диша тежко и учестено. Плачът и неспокойствието засилват допълнително задуха и затварят „порочен” кръг. Затова на първо място трябва да се опита успокояване на детето.

2. Студен въздух. При ларингеален спазъм често се препоръчва отваряне на прозореца или извеждане на детето навън, тъй като студеният въздух оказва благоприятен ефект и облекчава настъпилия спазъм. Много често се случва, когато родителите тръгнат към спешния кабинет, още по пътя в резултат от студения въздух състоянието на детето да се подобри.

3. Инхалации. Лечението на острия ларингит е с кортикостероиди. Те могат да се приложат перорално (през устата), мускулно, венозно или инхалаторно. Венозното и инхалаторно приложение по правило имат най-бърз ефект. Инхалация с физиологичен разтвор също би могла да помогне.

Добре е детето да бъде прегледано от лекар, било то след овладяване на острата фаза или още преди това, ако родителите се чувстват несигурни и особено ако това е първи сблъсък със заболяването.

Характерно за ларингитите е, че те често рецидивират. В тези случаи се предполага, че детето може да има алергичен терен, който благоприятства развитието на възпалителен процес в горните дихателни пътища. Тогава може да се препоръча провеждане на по-дълготрайна профилактика особено през есенно-зимните месеци, когато честотата на ларингитите по правило е по-голяма.

В зависимост от съпътстващата симптоматика, могат да се приложат още:

Антипиретици при наличие на температура. Обикновено употребата им се препоръчва при фебрилитет над 38о С.

Течности. В резултат от учестеното дишане и наличието на фебрилитет детето може бързо да се обезводни. Затова се препоръчва прием на достатъчно количество течности, което намалява риска от дехидратация.

Антибиотици. Заболяването най-често е с вирусна етиология, поради което рутинната употреба на антибиотици не се препоръчва. Изключение са случаите, в които се предполага бактериална суперинфекция.

Диагнозата е сравнително лесна и се поставя по клиничната картина. Всеки педиатър може да разпознае заболяването дори само по вида на кашлицата. Изследвания обикновено не се налагат.

В диференциално-диагностичен план обаче е много важно заболяването да се отдиференцира от острия епиглотит, който е животозастрашаващ и изисква незабавно интензивно лечение. При острия епиглотит състоянието е много по-драматично, задухът е по силен. Често детето е седнало, главата е отведена назад, има обилно слюноотделяне. Причинителят тук е бактериален, най-често Хемофилус инфлуенце, срещу който децата получават ваксина. Затова при прегледа на дете със съмнение за епиглотит е важно да се уточни ваксиналният статус.