Задържането на младите доктори изисква по-добро заплащане и достъп до специализация

казва за "Здравна поща" Д-р Тунджай ЙОЗТЮРК, кандидат за народен представител на 27-ми Старозагорски избирателен район от листата на ДПС

- Д-р Йозтюрк, през седмицата излязоха данни за дълговете на болниците - рекордната сума 407,349 млн. лв. Старозагорската УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" е в топ 10 на заведенията с най-много общи и просрочени задължения. Коментарът Ви?

- Известно е, че в България проблемите в здравеопазването се трупат през почти целия политически преход. Цифрите са олицетворение на този преход ,


дълговете не са натрупани за последните година-две, или пет


Д-р Йозтюрк със съпругата си Неше и сина им Берке, който иска да стане лекарДиректорските бордове на болниците работят, имат изготвени, включително болницата в Стара Загора, оздравителни програми. Целта е да се спре натрупването на задължения като за начало и да се пристъпи към поетапното им погасяване. Друг е въпросът, доколко кредиторите имат готовност да изчакат по-дълъг период от време за погасяването.
- Каква е политиката на ПП ДПС в сферата на здравеопазването?
- ПП ДПС като сериозно ангажирана със здравеопазването в България вярва, и аз като част от ДПС вярвам, че

 

за решаване на проблемите в здравния сектор преди всичко е необходим надпартиен консенсус


Необходимо е всички политически сили да загърбят политическите си пристрастия и в интерес на по-доброто здравеопазване да се обединят около модел, който би заработил по-добре както за българския лекар, така и за българския пациент.
За да функционира здравната система по-ефективно, ще бъдат необходими болезнени и непопулярни мерки. С общоизвестните не се постигна резултат.


Здравният модел в България от десетилетия доказа, че не е най-правилният


Ние считаме, че за да се върне доверието в системата на здравеопазването и да се намали този перманентен финансов дефицит, като начало трябва да бъдат предприети мерки за създаване на условия за реална конкуренция, да има по-ефективен контрол в системата и да бъде подобрено качеството на медицинските услуги. За това трябва да се следват четири основни принципа. Споделял съм с Вас и в предишни разговори -


профилактиката, скринингът и ранната диагностика водят до по-ефективни резултати


отколкото късното диагностициране и последващо лечение на заболяванията. Които от своя страна са и доста ресурсоемки. Като следващ принцип - да се гарантира достъп до медицински услуги, съответно и до по-качествена здравна помощ, на всички български граждани. Всеки да има достъп не просто до медицинска, а до качествена медицинска услуга,


включително и хора, които живеят в отдалечени райони


Трябва да има и приоритетно отношение към човешките ресурси в здравеопазването, т.е. един протекционизъм по отношение на младите лекари, които завършват. Сега голяма част от тях имат готовност, завършвайки образованието си, да напуснат страната. Трябва да им се осигури по-лесен достъп до специализация, съответно и по-добро заплащане, и да им се създадат условия за реализация в България. В момента лекарите, които току-що завършват,

освен като ординатори в отделения или в спешни центрове, няма къде да се реализират

Трябва да им се даде възможност да започнат работа в региони, където има дефицит на лични лекари. У нас има региони, където въобще отсъства първата медицинска помощ, семейният лекар.
ДПС е привърженик да има, както във всички останали политики, така и в политиката, свързана със здравеопазване, приемственост и последователност за постигане на по-добри резултати. Напоследък много се говори за спешната помощ. Смятам, че тя трябва да е приоритет за държавата, да има пълно логистично и ресурсно обезпечаване, за да може да съществува пълноценно.


Приоритет на ДПС е и търсене на съгласие за въвеждане на електронно здравеопазване
 

Считаме, че то ще доведе до подобрение в проследяването и комплексното лечение на всеки болен. Не по-маловажно е и поетапното преминаване на държавата към пълно заплащане на осигуровките, тези пари реално да влезнат в системата на здравеопазването и тя да разполага с тях.
- През последните години ЕС мощно изсмуква български лекари. Как тази тенденция може да бъде преустановена?
- Този факт е предизвикан от това, че лекарите ни намират по-голяма възможност за специализация в чужбина, където и отношението към тях е доста по-различно, както и поради


демонизирането напоследък на лекарското съсловие като цяло у нас


Разликата в заплащането в някои части от водещи в икономически аспект държави е десетократна.
Няма как да бъде изцяло преустановена тази практика, задачата е изключително трудна. Решаването й следва да върви успоредно с другите приоритети. Задържането на младите доктори ще стане като им се осигури по-лесен достъп до специализация и по-добро заплащане, което вярвам, че е възможно. Ние имаме волята да го направим.
- Мнението Ви за взаимовръзката между висшето образование и системата на здравеопазване? Сега местата във ВУЗ са 72 000, завършващите са 56 000, не пада ли и качеството?
- Фактът, че


българските лекари, включително и младите, са търсени в Европа


означава, че са достатъчно добри и са оценени. Това, че колкото влизат във ВУЗ, толкова и завършват, не мога да кажа еднозначно на какво се дължи, дали преподавателите са по-малко взискателни или не. Оценяването в образователната система във ВУЗ у нас е субективно, докато в по-голяма част от страните, вкл. и не членки на ЕС, оценяването е тестово и резултатите са обективни. Но не вярвам само това да е в основата на факта, че почти всеки, които се записва във ВУЗ, се дипломира.


Нивото на медицинско образование у нас е добро


системата изкарва добре подготвени кадри, като, разбира се, не може да няма и изключения. За другите сфери нямам задълбочен поглед.
- Все по-актуален става т. нар. здравен туризъм, на който се отдават включително и заможни европейци. Има ли ресурс България да се възползва?
- У нас идват хора да се лекуват, което също говори за нивото на подготовка на медицински ни кадри. Успоредно с това у нас заплащането на услугите в сравнение със същите в ЕС е сред най-ниските, при еднакво качество. Смятам, че


за медицинския туризъм водещо е доброто качество, на по-ниска цена


Кадрови потенциал ние имаме. Необходимо е за развитието му у нас да се включат и други, които да разпространяват потенциала ни. Хора, които да бъдат пряко ангажирани с лансирането на възможностите, с които разполагаме и съответно здравният туризъм да стане държавна политика.
- Като в Турция?
- Да, чувал съм, че там се води подобна политика, включително и към държави от други континенти. Защо да не го направим и ние?! Но трябва да залегне в стратегическите ни документи, да го развием като стратегия. Имаме реална възможност да се конкурираме, нищо не ни липсва.


В моята специалност например, в офталмологията, ние с нищо не отстъпваме
 

Това, което се прави в световен мащаб, се работи и у нас. Всички съвременни методи, всякаква апаратура, която се използва в развитите страни от ЕС и в САЩ, е налична и в България, естествено, не във всички болници.
В България вече е ежедневие лазерният метод за премахване на старческо перде, практикува се и методът с минимален разрез, успешно се оперира и задният сегмент на окото. Най-новото при нас е в рефрективната хирургия -


премахване на диоптри с лазер и отпадане на нуждата от очила
 

Това също се прави, включително и в Стара Загора.
- Д-р Йозтюрк, Вие имал ли сте предложения за работа в чужбина? Защо останахте в България?
- Имал съм, доста. Но съм отказвал, защото вярвам, че в България младите лекари могат да се реализират, въпреки трудностите и проблемите в здравеопазването. Заради напускането на добре подготвените кадри, може скоро да се наложи да внасяме лекари от други държави. Засега, заради такива като мен най-вероятно, тази тенденция не е факт.

 
Вярвам, че в България нещата ще се подобрят
 

решил съм да остана, ако ми се удаде възможност, да съм част от екипа, допринесъл с нещо за подобряване на условията като цяло в здравеопазването. Оптимист съм по природа.
Синът ми, който е на 10 г., също иска да стане лекар.
"Здравна поща", Дима ТОНЕВА

Младежи агитират за борба със СПИН
29 Ноември 2018, Четвъртък

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД