Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров за престижното онлайн издание „Нов форум на Европейските синдикати” на Лондонското училище по икономика и политически науки. Основна тема на материала е оценката на Конфедерацията за плюсовете и минусите от миграцията на български работници към Западна Европа.

В изданието се посочва, че 78% от лекарите, които напускат страната ни, за да търсят реализация в западноевропейските страни, са млади хора, а в България най-голяма част от лекарите – 48%, са между 46 и 60 години. В страната ни едва 5% от лекарите и 4% от медицинските сестри са на възраст под 30 години, а около 20% от българските лекари са над 60-годишна възраст.

За изданието Пламен Димитров посочва, че подобна тенденция има и при техническите специалисти, особено ИТ-специалистите. Съществува дефицит по отношение на хора с професии, които изискват високо ниво на квалификация, например заварчици. „Българската държава е инвестирала значителни ресурси в обучението и квалификацията на подобни специалисти, но в същото време няма адекватни политики, които да ги задържат на българския пазар на труда”, изтъкна президентът на КНСБ и допълни, че това е значителна загуба за България.

„Страната ни е изправена пред заплахата от изтичане на квалифицирани работници поради голямата разлика в заплащането и липсата на възможности за пълна реализация на пазара на труда тук”, коментира Пламен Димитров. От материала става ясно още, че заплащането на труда в България е до десет пъти по-ниско в сравнение с това в западноевропейските страни.

Президентът на КНСБ изтъква още, че именно поради тази причина пълното отваряне на пазарите на труда по-скоро е проблем за България, отколкото за страните от Западна Европа. Според КНСБ твърденията за негативно въздействие върху пазарите на труда в приемащите страни са силно преувеличени на фона на ползите от приходите от данъчно облагане на българските работници. „Опитът на Германия и Обединеното кралство показва, че вноските, плащани от българските работници-мигранти в данъчната и солидарните системи в приемащите страни, са много по-големи от ползите, които българските работници получават от тях”, пише в материала.

В заключение Пламен Димитров отбелязва, че от една страна миграцията води до липса на кадри със специална квалификация за българския пазар на труда, но от друга – не бива да се пренебрегват положителните ефекти в дългосрочен план. Президентът на КНСБ заявява, че свободното функциониране на пазарите на труда несъмнено ще допринесе за по-бързото увеличение на цената на труда в страната ни и този сближаващ ефект е от голямо значение не само за България, но и за всички държави-членки.
"Здравна поща", i