Здравната парламентарна комисия прие национална стратегия до 2020 г.

Детайли: Публикувана на 04 Април 2014, Петък, 14:19

Приеха национална здравна стратегия 2014-2020 г.

Националната здравна стратегия за 2014-2020 г. беше окончателно приета от парламентарната комисия по здравеопазването. "За" гласуваха десет от членовете на комисията, а шестима се въздържаха.

В нея е заложено подобряване на здравето на населението у нас до средните за Европа стойности, увеличаване на продължителността на живота на българите с поне две години, намаляване на детската смъртност с 30%, повишаване на икономическото и социалното благополучие на гражданите.

Като важна мярка е записано, че здравната система трябва да се преориентира от болничната към първичната медицинска помощ. Тук е предвидена промяна в системата на направленията, за да се избегне тяхното лимитиране, увеличаване на броя на дейностите и техните цени, които общопрактикуващите лекари трябва да правят, улесняване на специализациите по обща медицина и периодична акредитация на джипитата.

По отношение на болничната помощ е предвидено преразглеждане на методиката, определяща здравната карта. Сред мерките е и повишаване на критериите за нивата на компетентност на лечебните заведения, откриване на отделения за продължително лечение и рехабилитация, както и дневни стационари.

Споменато е също така за приватизация на болничната дейност и създаването на рейтингова система за болниците. Задава се и изцяло нов модел за финансиране и функциониране на здравната система.

До 2016 г. трябва да бъде разработен и приет пакет от наредби и законови промени, с които да се осигури тотална промяна на здравноосигурителния модел. Идеята е да отпадне монополът на здравната каса, да се свие гарантираният минимален пакет от здравни услуги и да се въведе възможност хората да избират допълнителен здравноосигурителен пакет, предлаган от частните застрахователни дружества.

Относно кадровата политика е записано повишаване на заплащането на медицинските кадри до средните за Европа нива. Предвижда се увеличаване на местата за учащи за професионалисти по здравни грижи и ориентиране към университетското лекарско образование спрямо липсата на кадри. Предвижда се още либерализиране на режима за започване на специализация, мерки за повишаване на приходите за здрвеопазването чрез създаването на акцизи за храни, съдържащи захар и сол, отделяне на проценти при извършване на транзакции или услуги на мобилни оператори.

Министерството на здравеопазването ще трябва да отпуска за спешна помощ толкова пари, колкото са предвидени в бюджета на НЗОК за първична помощ.
"Здравна поща", i