- Да, изказа се мнение, че се ликвидира неврологичното отделение на бившата ОРБ за сметка на клиниката на бившето ВМИ, която до този момент е работила неефективно. Цитираха се и цифри, как неврологична клиника е заработила само 6000 лв. за декември, а неврологично отделение - 70 000 лв. Статистиката обаче показва, че през декември неврологична клиника е заработила 30 000 лв., а е изразходила 35 000 лв. Неврологично отделение е заработило 60 000, а е изхарчило 95 000 лв. През януари тази година клиниката е изпълнила финансовия си план, нямала е задължения и това е дало повод на директора на болницата да раздаде допълнителни средства за стимулиране на персонала.

- В Клиниката по неврология на вече обединената Университетска болница ще има 30 легла. Всеки момент в новата болница „Св. Иван Рилски” ще бъдат разкрити други 30 неврологични легла. В болница „Берое” те са 22. Искам да подчертая, че независимо, че е частна, тази и другите частни болници също са длъжни да приемат болни по клинични пътеки, защото имат договори със Здравната каса. В болниците в Чирпан, Нова Загора, Раднево и Гълъбово има неврологични отделения. Т.е., в целия регион леглата стават 150. Аз не смятам, че тези легла са малко.

Старозагорската болница, макар и с малко, от няколко месеца вече е на плюс. Забелязва се тенденция за излизане от кризисната ситуация. Но това няма да е за сметка на пациентите. Първо – по-малкото легла не означават липса на адекватна медицинска помощ. Второ - в болницата вече ще се осъществява интензивно лечение на пациенти, които са в тежко състояние и имат проблем с диагностиката, а не на нуждаещи се от социално лечение. За вторите в Стара Загора има достатъчно хосписи. Защото, ако държавната болница продължи да процедира по досегашния начин, наистина ще трябва да бъде закрита. А ако се случи това, къде ще отидат социално слабите хора?

- Да, приемам това за истински проблем. Нашата клиника се оголва откъм кадри. Всички наши лекари, мои подчинени, бяха изпратени досега под една или друга форма да овладеят методика за диагностика, за извършване на така наречените високоспециализирани дейности. Те са отлично подготвени, а в частните болници им се предлага по-лека работа срещу много по-добро заплащане. Затова напускат и ще продължат да напускат. Следователно, трябва след съкращенията, които действително се налагат, да се увеличат заплатите на специалистите, които ще останат в държавната болница, за да бъдат стимулирани. Тенденицята е тревожна и тя е в цялата страна. Никой не е съгласен да работи при тежки условия, а да получава по-малко.

Частните болници могат да си избират болните. Аз обаче смятам, че те трябва да поемат част от спешността, пропорционално на броя на леглата и специалностите, ако искат да работят със Здравната каса. По този начин ще се приемат не само леко болни, но дохдни пациенти, а и тежко болните с големите разходи. Във всяка заподноевропейска страна има здравна карта. Тя посочва - на определен брой население, определен брой легла, лекари, сестри, санитари. Тази карта по ред причини не се е случила досега у нас, но трябва да се направи. Наскоро министър Андреева цитира следния пример: в София има 100 частни болници, в Тел Авив - 8 при почти същото население. Евреите по-прости ли са от нас? Но там болният се приема, веднага се диагностицира с най-съвременни методи, прилага му се интензивно лечение и се изписва. Не седи с дни и месеци да вкарва болницата в разходи. А нашата държавна болница генерира излишни разходи. И като дойде наистина тежко болен, няма медикаменти и консумативи за него.

- Има вече одобрен проект за 5.5 млн.лв. за закупуване на модерен магнитен резонанс и модерен скенер. За съжаление това ще стане през следващата година, защото предното ръководство е пропуснало момента да участва в проекти, така, както са направили в Сливен и Бургас. Там вече имат и двата апарата, съвсем нови. Много необходим не само на нас, но и на съдова хирургия и на нефрология, е ангиограф, но на този етап нямаме средства за него. Той струва над 1 млн.лв. и единственият начин да го получим, е да се кандидатства по програма и закупуването му да се финансира отвън. Ако се закупи ангиограф, на следващ етап може да се мисли за подготовка на кадри и за извършване в болницата на най-съвременни хирургически интервенции вън от оперативната зала.