Няма яснота кой точно е председателят на обществения съвет по трансплатология към Министерството на здравеопазването, който преди дни проведе първото си заседание. Това стана ясно от думите на проф. Генчо Начев по БНТ. На въпросното заседание той бе избран за председател от членовете на съвета. Проф. Начев благодари за това, но отбеляза, че председателят се определя със заповед на министъра на здравеопазването. Според него няма заповед, в която да пише неговото име.

Има обаче документ, подписан от министъра, в който за председател е посочен проф. Никола Владов. По правилника на съвета той може да избира само секретар, не може да избира председател. Така че аз мисля, че кой е председател - това е отворена тема, но и тя не е толкова важна. По-важно е какво ще може да свърши този Обществен съвет от 42-ма души, каза лекарят.

Проф. Начев отбеляза, че една от най-важните задачи на Обществения съвет е да популяризира донорството сред хората и да ги накара да се доверят на системата за трансплантации. Той бе категоричен, че в България не е възможно да се осъществи нелегална търговия с органи. Според него наличието на такава търговия е фантазия, предизвикана от филми с убийства и кражба на органи. Не може да има измама по простата причина, че едни определят мозъчната смърт, други вземат органите, трети ги трансплантират - първо. Второто, което е, пак ви казвам, което е най-важно всъщност: критериите за мозъчна смърт са обективни. Те зависят от това какво показва апаратурата, не зависят от мнението на човека да тълкува дали така или така. Няма светлосянка, има бяло и черно. Не може да има каквато и да е било измама или опит въобще за такава в този случай – в установяването на мозъчната смърт. Всъщност, когато един пациент е потенциален донор, когато се кондиционира, за него се полагат най-добрите възможни условия, за да може да се излекува, защото това е единственият начин, ако не успее лечението, органите да са годни да бъдат трансплантирани. Ако лечението не е правилно и не е добро, и да настъпи мозъчна смърт, тези органи не могат да се трансплантират, защото те са увредени вече в процеса на лечение. Тоест кондиционирайки един донор, трябва да е сигурно обществото, че се полагат максималните усилия и най-точните методи на лечение, съобразно правилата за добра медицинска практика, за да се помогне и да се запази животът му, да се възвърне животът му. Само тогава могат да се запазят. В случай, че не успеем да го спасим, само тогава органите могат да бъдат годни за трансплантация, обясни проф. Начев.

Проф. Начев отбеляза като проблем, че в България има нагласа, че транспланатцията е сигурен начин човек да загине. Той заяви, че това не е вярно и че трябва да се знае, че тя е рутинен метод на лечение, който се използва в цял свят и резултатите от който са много добри. Според него също така сериозен проблем е, че в България хората не биват насочвани навреме за трансплантация. Лошото е, че много пациенти в страната имат необходимост. Състоянието им налага извършване на трансплантация, но те просто не са достигнали, не са изпратени, не са насочени от съответните им лекуващи лекари до специализираните заведения, които могат да определят показани или непоказани са за трансплантация. Случайно понякога откриваме пациенти, които имат 100% показание за трансплантация, а не са насочвани към нас, каза той.